разблял

Речник на българския език

1. разблял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблял е производна форма на разблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разблял — мин. деят. св. прич. м. р.

разблял е производна форма на разблея (мин. деят. св. прич. м. р.).