разблъскал е

Речник на българския език

1. разблъскал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблъскал е е производна форма на разблъскам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разблъскал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблъскал е е производна форма на разблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разблъскал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблъскал е е производна форма на разблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).