разблъскали

Речник на българския език

1. разблъскали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разблъскали е производна форма на разблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разблъскали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разблъскали е производна форма на разблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разблъскали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разблъскали е производна форма на разблъскам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разблъскали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разблъскали е производна форма на разблъскам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).