разблъскал

Речник на българския език

1. разблъскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблъскал е производна форма на разблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разблъскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблъскал е производна форма на разблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разблъскал — мин. деят. св. прич. м. р.

разблъскал е производна форма на разблъскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разблъскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разблъскал е производна форма на разблъскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).