разблъска

Речник на българския език

1. разблъска — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разблъска е производна форма на разблъскам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разблъска — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разблъска е производна форма на разблъскам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разблъска — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разблъска е производна форма на разблъскам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).