разблели

Речник на българския език

1. разблели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разблели е производна форма на разблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разблели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разблели е производна форма на разблея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).