разблеел

Речник на българския език

1. разблеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разблеел е производна форма на разблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разблеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разблеел е производна форма на разблея (мин. деят. несв. прич. м. р.).