разбесувал си

Речник на българския език

1. разбесувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбесувал си е производна форма на разбесувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбесувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбесувал си е производна форма на разбесувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбесувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбесувал си е производна форма на разбесувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).