разбесувал е

Речник на българския език

1. разбесувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбесувал е е производна форма на разбесувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбесувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбесувал е е производна форма на разбесувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбесувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбесувал е е производна форма на разбесувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).