разбесувал

Речник на българския език

1. разбесувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбесувал е производна форма на разбесувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбесувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбесувал е производна форма на разбесувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбесувал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбесувал е производна форма на разбесувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбесувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбесувал е производна форма на разбесувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).