разбесняло

Речник на българския език

1. разбесняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбесняло е производна форма на разбеснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбесняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбесняло е производна форма на разбеснея (мин. деят. св. прич. ср. р.).