разбеснеел

Речник на българския език

1. разбеснеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбеснеел е производна форма на разбеснея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбеснеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбеснеел е производна форма на разбеснея (мин. деят. несв. прич. м. р.).