равноотстояло си

Речник на българския език

1. равноотстояло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

равноотстояло си е производна форма на равноотстоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. равноотстояло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

равноотстояло си е производна форма на равноотстоя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. равноотстояло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

равноотстояло си е производна форма на равноотстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).