равноотстояли

Речник на българския език

1. равноотстояли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

равноотстояли е производна форма на равноотстоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. равноотстояли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

равноотстояли е производна форма на равноотстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. равноотстояли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

равноотстояли е производна форма на равноотстоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. равноотстояли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

равноотстояли е производна форма на равноотстоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).