равноотстояла

Речник на българския език

1. равноотстояла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

равноотстояла е производна форма на равноотстоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. равноотстояла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

равноотстояла е производна форма на равноотстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. равноотстояла — мин. деят. св. прич. ж. р.

равноотстояла е производна форма на равноотстоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. равноотстояла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

равноотстояла е производна форма на равноотстоя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).