равноотстоял

Речник на българския език

1. равноотстоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

равноотстоял е производна форма на равноотстоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. равноотстоял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

равноотстоял е производна форма на равноотстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. равноотстоял — мин. деят. св. прич. м. р.

равноотстоял е производна форма на равноотстоя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. равноотстоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

равноотстоял е производна форма на равноотстоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).