равнила

Речник на българския език

1. равнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

равнила е производна форма на равня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. равнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

равнила е производна форма на равня (мин. деят. св. прич. ж. р.).