пъчил си

Речник на българския език

1. пъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пъчил си е производна форма на пъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пъчил си е производна форма на пъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).