пъчило е

Речник на българския език

1. пъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъчило е е производна форма на пъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъчило е е производна форма на пъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).