пъчило

Речник на българския език

1. пъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъчило е производна форма на пъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пъчило е производна форма на пъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).