пъчили

Речник на българския език

1. пъчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пъчили е производна форма на пъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пъчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пъчили е производна форма на пъча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).