пъчел

Речник на българския език

1. пъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъчел е производна форма на пъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пъчел е производна форма на пъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).