пъхнел

Речник на българския език

1. пъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъхнел е производна форма на пъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пъхнел е производна форма на пъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).