пъхвало

Речник на българския език

1. пъхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъхвало е производна форма на пъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пъхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъхвало е производна форма на пъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пъхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пъхвало е производна форма на пъхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пъхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пъхвало е производна форма на пъхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).