пъстрела

Речник на българския език

1. пъстрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пъстрела е производна форма на пъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пъстрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пъстрела е производна форма на пъстря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).