пърхал

Речник на българския език

1. пърхал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърхал е производна форма на пърхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пърхал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърхал е производна форма на пърхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пърхал — мин. деят. св. прич. м. р.

пърхал е производна форма на пърхам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пърхал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пърхал е производна форма на пърхам (мин. деят. несв. прич. м. р.).