пърпорил съм

Речник на българския език

1. пърпорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пърпорил съм е производна форма на пърпоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пърпорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пърпорил съм е производна форма на пърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).