пърпорили

Речник на българския език

1. пърпорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пърпорили е производна форма на пърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пърпорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пърпорили е производна форма на пърпоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).