пърпорил

Речник на българския език

1. пърпорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърпорил е производна форма на пърпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пърпорил — мин. деят. св. прич. м. р.

пърпорил е производна форма на пърпоря (мин. деят. св. прич. м. р.).