пърполил е

Речник на българския език

1. пърполил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърполил е е производна форма на пърполя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пърполил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърполил е е производна форма на пърполя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).