пърпахте

Речник на българския език

1. пърпахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пърпахте е производна форма на пърпам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пърпахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пърпахте е производна форма на пърпам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).