пърпаха

Речник на българския език

1. пърпаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пърпаха е производна форма на пърпам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пърпаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пърпаха е производна форма на пърпам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).