пърпало

Речник на българския език

1. пърпало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пърпало е производна форма на пърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пърпало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пърпало е производна форма на пърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пърпало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пърпало е производна форма на пърпам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пърпало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пърпало е производна форма на пърпам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).