пърпал

Речник на българския език

1. пърпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърпал е производна форма на пърпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пърпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърпал е производна форма на пърпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пърпал — мин. деят. св. прич. м. р.

пърпал е производна форма на пърпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пърпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пърпал е производна форма на пърпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).