пърпа

Речник на българския език

1. пърпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пърпа е производна форма на пърпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пърпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пърпа е производна форма на пърпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пърпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пърпа е производна форма на пърпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).