пърлила

Речник на българския език

1. пърлила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пърлила е производна форма на пърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пърлила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пърлила е производна форма на пърля (мин. деят. св. прич. ж. р.).