пърлил

Речник на българския език

1. пърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърлил е производна форма на пърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

пърлил е производна форма на пърля (мин. деят. св. прич. м. р.).