пърлело

Речник на българския език

1. пърлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пърлело е производна форма на пърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пърлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пърлело е производна форма на пърля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).