пърлела

Речник на българския език

1. пърлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пърлела е производна форма на пърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пърлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пърлела е производна форма на пърля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).