пърлел

Речник на българския език

1. пърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пърлел е производна форма на пърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пърлел е производна форма на пърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).