пързулнел

Речник на българския език

1. пързулнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пързулнел е производна форма на пързулна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пързулнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пързулнел е производна форма на пързулна (мин. деят. несв. прич. м. р.).