пързулвали

Речник на българския език

1. пързулвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пързулвали е производна форма на пързулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пързулвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пързулвали е производна форма на пързулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пързулвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пързулвали е производна форма на пързулвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пързулвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пързулвали е производна форма на пързулвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).