пързулвала

Речник на българския език

1. пързулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пързулвала е производна форма на пързулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пързулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пързулвала е производна форма на пързулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пързулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

пързулвала е производна форма на пързулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. пързулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пързулвала е производна форма на пързулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).