пързулвал

Речник на българския език

1. пързулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пързулвал е производна форма на пързулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пързулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пързулвал е производна форма на пързулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пързулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пързулвал е производна форма на пързулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пързулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пързулвал е производна форма на пързулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).