пързалял

Речник на българския език

1. пързалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пързалял е производна форма на пързалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пързалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пързалял е производна форма на пързалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пързалял — мин. деят. св. прич. м. р.

пързалял е производна форма на пързалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пързалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пързалял е производна форма на пързалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).