пържил

Речник на българския език

1. пържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пържил е производна форма на пържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пържил — мин. деят. св. прич. м. р.

пържил е производна форма на пържа (мин. деят. св. прич. м. р.).