пърдяло

Речник на българския език

1. пърдяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пърдяло е производна форма на пърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пърдяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пърдяло е производна форма на пърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пърдяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пърдяло е производна форма на пърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пърдяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пърдяло е производна форма на пърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).