пъплил

Речник на българския език

1. пъплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пъплил е производна форма на пъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пъплил — мин. деят. св. прич. м. р.

пъплил е производна форма на пъпля (мин. деят. св. прич. м. р.).