пъпкувало

Речник на българския език

1. пъпкувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъпкувало е производна форма на пъпкувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пъпкувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пъпкувало е производна форма на пъпкувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пъпкувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пъпкувало е производна форма на пъпкувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пъпкувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пъпкувало е производна форма на пъпкувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).