пъпкувала

Речник на българския език

1. пъпкувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пъпкувала е производна форма на пъпкувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пъпкувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пъпкувала е производна форма на пъпкувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пъпкувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

пъпкувала е производна форма на пъпкувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. пъпкувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пъпкувала е производна форма на пъпкувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).